Според Сартр свободата е равностойна на съществуването ни. Тя и правенето на избор са еквивалентни. В своите трудове той казва, че всеки има еднаква свобода, независимо от различните обстоятелствата. Тя представлява възможността ни да направим свой собствен избор за действията си. В тълковните речници е обяснена като „липса на ограничения от обществено-политически или друг характер“. За мен свободата, за която Сартр говори, тази в речниците и другата в съзнанието ми са абсолютно различни измерения.

Според мен свободата, която Сартр описва, никога не е съществувала. Защо? Защото човешкият избор(важен или незначителен) е притиснат от обстоятелства, хора и от равносметките за последиците му. Ето тук се намесва „осъждането“. То представлява отговорността за действията ни(и техните последици), която ВИНАГИ трябва да поемаме.

Като част от света, ние сме индивидуални създания, длъжни да си взаимодействат по всякакъв начин. Всяко действие води до друго. Домино. Всеки е свързан с другия. Кръг. Сартровата свобода не се вписва в тези неразрушими земни зависимости.

Бих казала, че свободата не съществува. Въпреки уникалните възможности на умът да превърне нищото в нещо, свободата е тази, която не може да бъде изкуствена. Да, налага ни се общественото мнение за нашата свобода, която се изразява в правата ни, но това не е истинската свобода.

В моите очи представата за нея е плод на безграничното ни въображение. Никога не сме се докосвали до чувството за свобода. Винаги сме били ограничени и зависими. Поставени в рамка от правителствата, световната политика, семействата, традициите, различните вярвания. В миналото- колонизирането на непознати народи на недокоснати земи, днес- бързата дигитализация на света.

Не ни трябва свобода. Никога не бих използвала тази дума. Нито пък по-горната философска мисъл. Свободата е нещо нереално и не сме способни да я създадем, защото така ще нарушим целият природен ред.

Вместо „ние сме свободен народ“ предпочитам да кажа „ние имаме собствена конституция, правила, правителство, земя, дом и семейство“. Защото тези „институции“, в които участваме цял живот са причината да не сме свободни.

Това е моето мнение. Отговорът на всички въпроси, които зададох в началото  е един- има толкова гледни точки, колкото хора е имало, има и ще има на земята и не съществуват две еднакви.